30/03/2026
По технически причини малко се забавихме с тази публикация, но тези от вас, които ни познават достатъчно едва ли ще се изненадат... 🙂
Пък и за да се фокусираш, емоцията трябва малко да намалее...
Е, от снимките се вижда какъв е повода за който пишем, но...
За нас DiVino.BG винаги е било не просто емоция, а преживяване. От началото, когато бяхме просто посетители, откриващи красотата на българското вино, мечтаещи за денят, в който самите ние ще застанем зад масата за да наливаме собствените си вина. Звучеше малко нереално. Но се случи - през 2019, като един от общо тринадесетте дебюта. Първият ни ден беше белязан от онова вътрешно торнадо от емоции, което събира в себе си радостта от осъществяването на една мечта и съмнението в това, дали си достатъчно добър за да присъстваш на този форум. Поглеждаш залата и в този момент разбираш, че тук всъщност присъстват, не просто много винарни, а присъства огромна част от виненият елит в България. А ти си просто една претенция... Но... Бяхме приети. Приехте ни вие - ценителите на българското вино, приеха ни и хората, които днес наричаме "колеги", макар все още с малко неувереност... Не сме си и представяли, че ще получим толкова радушен прием и толкова голяма професионална (и не само) подкрепа! Благодаря!
После дойде и първото ни вино, включено в TOP50. Прочетохме имейла. После още няколко пъти, после помълчахме преди да избухнем... Беше невероятно!
От тогава минаха няколко години, но всеки път когато получаваме имейл за TOP50 емоцията е много силна...
Вълнението, че ще участваме в това събитие винаги е много голямо и винаги сме били невероятно щастливи. Защото това, наистина е събитието, на което са събрани най-добрите вина в България - crème de la crème. Това не е изложение, за участие в което си плащаш. Тук си избран да участваш. Този път, следващият може и да не си.
Да, има и награди, отличия, церемония и това е страхотно. Не са много гилдиите (индустриите, ако щете), които имат възможност за събития от този характер. И на всеки, чието вино е влязло в ТОР50 или ТОР10 на лимитираните серии, поне веднъж му е минавала мисълта, че неговото вино може и да стигне "по-нагоре"... И няма нищо лошо в това да си пожелаваш и по-голям успех.
Винаги сме имали олимпийско отношение - това, че участваме винаги е било най-важното и ни е стигало. Винаги сме споделяли емоцията на награждаваните, защото, каквото и да си говорим това е оценка за работата на всеки награден. А тя винаги радва.
И когато чуеш - "Най-добро вино от Лимитирана серия е ... тамянка на Виа Антика!"...
Разбираш, какво всъщност е една такава награда чак когато стъпиш на подиума и погледнеш към хората в залата. Виждаш хората, които стоят зад вината в тази класация. Виждаш хората, заедно с които си тук, защото всички работим всеотдайно в стремежа да постигнем нещо по-добро и по-хубаво, да претворим всичко, което Бог ни е дал в съответната година - и хубаво и не толкова, в най-доброто, което можем. Не винаги се получава, не винаги зависи и само от нас. Но работата (тази осквернена, в наши дни дума), усилията, трудностите, напрежението са страшно много и всеки от нас знае цената им, знае, че тя не е малка. Това обединява и носи взаимно уважение, защото човека срещу или до теб я плаща ежедневно. Като теб. Това прави много сплотена тази общност, въпреки разногласията без които не може...
Тези награди са оценка за всичко това. И за много други неща. Но те са и задължаващи - да не отстъпваш от там до където си достигнал. Да продължаваш - напред и нагоре. Това е емоционален тласък, който те кара да бъдеш по-усърден, кара те да се усмихваш когато ти е трудно, подсеща те защо обичаш да правиш вино и до къде те е довела тази любов. Ще прескоча клишетата...
Тези награди са много насърчаващи. И да, субективни са. Кое не е? Това не може да бъде повод за отрицание. Не го казвам, защото имаме награда този път - това е повода за да го кажа. Защото виждам позитивите за тази общност. И те са много повече от недостатъците. Всеки, който погледне безпристрастно и се опита да обхване повечето аспекти, ще разбере, че съм напълно прав. По-добре ли щеше да е ако нямахме това събитие. Едва ли! Лесно е да даваме съвети или да критикуваме отстрани - всеки би направил нещо по-различно, но не ние рискуваме. Бонапарт е казал: "-Попитайте сто войника как да бъде спечелена една битка и ще получите сто различни отговора.". Е, нашите битки са други, тази не е наша. Просто е на друг сектор от фронта. Битките печелят сплотените - "United we stand, divided we fall", знаете я тази фраза.
Имам пълното убеждение, че когато някой работи нещо с отдаденост и стремеж към по-добро, в продължение на 15 години, резултатите винаги ще са добри. Да влезеш в обувките на друг не е лесно. Винаги има и грешки, но да не бъдем свекърви...
Много теми, почти нищо за наградата.
Няколко дена по-късно още е невероятно. Както един близък приятел вчера каза за публикацията с десетте лимитирани бутилки - "Гледаш го, то е и е там." Толкова точно може само друга Дева да го каже.
Това е - голяма емоция, голямо щастие! Споделянето също. Щастливи сме (както винаги) за всички спечелили, за всички участвали, за всички, които ще спечелят нататък! И сме благодарни!❤️
Благодаря и на всички, които стигнахте до тук! 🙂
Край.
🍷🍷🍷🍷
